Атракции

В сърцето на тази планина - море е скътана община Баните. В северната й част планинската верига издига гордо снагата си до 2001 м. с върховете Преспа и Свобода и обширното пасище Каракулас. На юг склоновете се снишават, за да преминат в море от по-ниски върхове и хълмове с широки заоблени била, обрасли с красиви борови и широколистни гори. Редом с тях са се ширнали зелени ливади, пасища и горски поляни, покрити с шарен килим от уханни цветя. Доловете се огласят от ромона на пенливи, бързоструйни потоци, в които водата неуморно скача от многобройни прагове. В подножието на склоновете блика лековита минерална вода, за да дарява здраве и радост на хората. А в най-ниското река Малка Арда кротко се стели и събира водите на планинските рекички и ручеи,за да ги влее в река Арда. Този дивен кът от България, пленява с прелестта на пейзажа си. Тук всеки камък е легенда, шепотът на всяко дърво – предание за отколешни времена, ромонът на всеки бистроструен поток – песенен звън.

 

Забележителности в Родопите:

Пътят е минавал през реката и през прохода Ксантийски (Еледже) и е свързвал вътрешността на Тракия с Беломорието.

 

Дяволският мост е разположен на кота 420 м надморска височина. От двете му страни се издигат стръмни скатове, достигащи 800 м надморска височина. Мостът е построен в началото на ХV век – 1515-1518 година от българския майстор мостостроител уста Димитър от с. Неделино ( дн. град Неделино), който и до днешни дни е устоял на напора на буйните води на р. Арда. Изграден е от местен камък. Дължината му е 56 метра, а ширината-3.5 метра. Централният му свод достига височина 12 м. Размерите на сводовете са 9.00 - 18.20 – 8.50 метра. Мостът не е претърпял никакви преустройства благодарение на висококачествения си градеж и отлично избрано място за ситуиране в хидравлично отношение. С писмо № 630 на НПК от 24.02.1984 година мостът е деклариран за паметник на културата и се охранява от закона. Под охрана са и подходите към моста, които представляват стръмни и недобре оформени пешеходни и животински пътеки. Има три отвора, от които един централен за преминаване на водата и няколко ниши.

 

Поради трудния достъп Дяволският мост засега е познат само на тесен кръг специалисти и ограничен брой туристи. Изграждането на хидровъзел”Ардино”, като част от каскада “Горна Арда” ще улесни достъпа до моста и ще съдейства за превръщането му в главен туристически и атракционен обект за района. Безспорен познавателен интерес имат и съоръженията на хидровъзела. Нов съществен момент в проектното решение е предложението за изграждане на зелен амфитеатър, разположен между Дяволския мост и ВЕЦ-а. Той дава възможност за спокойно наблюдение и съзерцание на моста и околната среда, както и за провеждане на фолклорни, музикални и танцови спектакли на фона на величествения силует на планината.

Според д-р Борислав Бориславов, преподавател в Софийския университет, Дяволският мост е част от античен път, още от 5-то хилядолетие преди Христа, който впоследствие е използван и през Средновековието.

Перперикон

Близо до Дяволския мост има открито тракийско светилище още от времето преди траките да се заселят по нашите земи. Тук е възможно да се търси връзката и с другото скално светилище – крепост Перперек ( Перперакион, Хиперперакион,Перперикон).

 

Крепостта Перперикон се намира на около 2 км южно от днешното село Горна крепост, североизточно от гр. Кърджали. Тя заема площ от 12 дка и е една от най-големите родопски крепости.

Тя заема цялата площ на плосък, каменист връх с надморска височина 735 м, доминиращ над околния терен, и явно е охранявала средновековен път. Река Перперешка опасва от три страни крепостта, но отстои на сравнително голямо разстояние от нея.

Баните-Вишнево-Гълъбово (Дяволския мост)-Ардино(Белите брези)-Кърджали(Язовира) - Скалното светилище – крепост Перперикон е част от туристическия маршрут, който ние предлагаме.

Има десетки легенди, откъде произлиза името Дяволския мост. Според д-р Бориславов, една от легендите гласи, че в една от скалите личи Стъпката на Дявола. Друга гласи, че в моста е вградена сянката на млада невеста, носила храна на майстора, която скоро починала. Други легенди гласят, че там до моста стават страшни неща, тъй като той е отдалечен от населените места, а буйните води на р. Арда вдигат невероятен шум.

В района на Дяволския мост и на самия него е сниман част от българския филм “Време разделно” през 80-те години.

Два свята

Дяволският мост в Родопите свързва два свята.

 

Дяволският мост (Шейтанкюприя) е уникален паметник на пътното строителство. Според едни е строен през 1709 г., според други е по-стар. Има предположения, че е римски, други, пък твърдят, че е византийски.Той е трисводест, дълъг 50 м и широк 3,50 м. Върху един от ключовите камъни на централния свод е открит гравиран малък хексагон, наричан “Печатът на Соломон”. 

Тръгнахме към него без да знаем какво точно ще ни се случи и без да предполагаме усилията, гледките и приключението, които ни чакат. Искахме да минем по друг път, не като всички, които отиват до него през село Дядовци. В такива случаи обикновено губим пътеките, маркировката и се озоваваме там, където никой не е бил. Тогава става въпрос за изтока, запада, севера и юга, за това кой ни набута, кой е куцузлията, че никога повече няма да се случи подобно нещо, че няма път и т.н. Така се случи и в този ден. Местен човек ни показа пътека, която трябваше да ни спести трудното минаване през реката и възможността да стигнем до моста за 2-3 часа. Така я изгубихме тази пътека, че четири пъти форсирахме реката, изминахме километри и стигнахме до Дяволския мост за 7 часа, но разбрахме, че път до него няма. Обаче видяхме и преживяхме толкова много неща, които ни стигат за години напред.

 

Преди моста Арда е тясна и се врязва в здрави скали, невероятно красиви и полирани от водата. Вървяхме по хлъзгащите се скали, прескачахме по едрите валуни, не по желание се къпахме и пресичахме реката. Уморихме се, издрахме се на дънери, дървета и храсти и когато почти бяхме останали без сили, го видяхме - като огромна черна подкова, висяща над реката, сякаш паднала от Космоса в не знам кое си време. Невероятно беше как се появи, сякаш от нищото.
Гледахме го пред нас, продължавахме да се движим, но той сякаш не се приближаваше. Мираж!

Ако се тръгне нагоре по течението на реката, може да се види уникалната родопска роза и силиврякът.

Резерват "Кормисош"

В северната част на община Баните, където е разположено ловно стопанство "Кормисош" е истински рай на флората и фауната в Родопите. Районът омайва с чудни ландшафтни форми - високи, стръмни, изваяни от водите и вятъра скални масиви на Водния връх (Аква тепе), прорязани от дълбоките и тесни долини на Хамбар дере и Рибен дол. Бистроструйната Мурва река се провира сред сенчести речни долове с многобройни бистри вирчета. Тук можете да срещнете вълк, мечка, дива свиня, благороден елен, елен лопатар, сърна и много други видове.

В "Кормисош" е поставен световният рекорд на трофей от дива свиня - 158.20 точки по CIC, също така:
благороден елен - 3 сребърни и 3 бронзови медала
дива свиня - 7 златни, 1 сребърен и 5 бронзови медала
дива коза - 1 сребърен, 1 бронзов медал
мечка - 1 златен, 1 сребърен медал

Феноменът връх "Свобода"

Няма друго място, което да отговаря по-добре на описанието на Херидот за местонахождението на светилището на божеството Дионис от връх "Свобода" ("Ени хан баба"), намиращо се на 13 км. северно от с. Давудьово ( с. Давидково ) . Старите хора разправяли, че на самия връх се намирали грамадни побити камъни, вероятно останали от праисторическо време и служили за астрономически наблюдения, а от там и за предсказания. Ежегодно провежданите религиозни ритуали на самия връх и празненствата на живописната поляна в подножието му, където се събирали представители от всички краища на Родопа планина

(Рупчоска околия, Ахъчелебийска околия, Егридерска околия и Даръдерска околия). През първите два дни е имало курбани и молебени, а близо седмица след това се провеждали състезания по борба, стрелба с пушка и пистолет, веселия придружени със свирни на кавали, зурни, каба-гайди, бумтенето на много тъпани. Поляните и върховете са били огласяни от веселия и песни - едно фантастично и чудно празненство в началото на пролетта и лятото – празник на възкръсващата природа.

 

Тук му е мястото да отбележим факта, че след съединението на България през 1885 година границата с Османската империя минава през водораздела на река Арда и река Марица. Родопите са разделени, а това прави невъзможно продължаването на ежегодните празненства с курбани, молебени, борби и свирни, които може би не са прекъсвани векове наред, а по всяка вероятност и хилядолетия.

 

Всичко това, а може би и още нещо дава основание, че светилището на Дионис описано от Херодот се е намирало на посочения връх. Може би тук е пророкувала прочутата Сибила, предсказала победите на Александър Македонски, когато той е преминал по древния и свещен път, във връзка с войните му с племето на трибалите. Някъде тук наблизо лежи скрита неговата златна колесница пълна със златни дарове, подарена на светилището от Великия Александър. Пак тук е чул пророческите думи Гай Октавиан, с които е било предречено бляскавото управление на Римската империя от неговия син – Божественият Август. Може би от благодарност за предсказанието, а и не само за това Божественият Август ремонтира и разширява древния тракийски път, като построява пътни станции за пощенски услуги и масиони (станции с удобства за почивка и приспиване).

 

Като по чудо легендата за Ени хан баба съвпада с легендата за Орфей. Според местните предания Ени хан баба е бил убит на един съседен връх при което е бил обезглавен. Според същата легенда той взема главата си в ръце и така извървява пътя до върха, където главата промълвила: “тук ще ме погребете”. Има и други легенди за Ени хан баба, които са от по-късни времена и с определен привкус, обслужващ по всяка вероятност временни конюнктурни исторически интереси. По конкретно става въпрос за Енихан баба, като предводител на турците при завоюването на Родопите. Липсва и логика и най-вече историчност в тези преписвани от книга в книга твърдения с неизвестен произход и автор, защото няма нито един сериозен български историк, който да застане зад тези твърдения. Нито в турските архиви, нито в българските такива се намират писмени доказателства за тези легенди.

 

Oт центъра на с.Давидково се поема в северозападна посока. В края на селото се тръгва по чакълест път в северна посока, преминава се през махала Превала и се стига до равнинната и открита местност "Бъза". След около 2км. вдясно се намира голям разсадник за букови фиданки. От него на около 800м. над местността "Честока" маркировката напуска широкия път и поема на северозапад по било през гора. Пътеката пресича пътя и продължава през стара борова гора до местността "Ангелова каба", където има ловен дом. От там се тръгва на северозапад като след около 20 мин. пътеката свива вдясно и поема по билото. Хижа "Свобода" е разположена в седловината южно от връх "Свобода". От там се открива прекрасна гледка във всички посоки. Преди изгрев слънце, при хубаво време се вижда дори Бяло море.

Дяволски мост

Добре дошли в Родопите, в планината, за която големият български поет Иван Вазов казва, че който не е видял Родопите не е видял България, тази планина в неговите представи наподобява развълнувано каменно море.

Там, между каменните вълни, ще откриете запазено като безценни перли майсторството на родопчани, пренесено от вековете и съхранено за бъдещето.
Планината и нейните обитатели ще ви очароват и ще ви връщат към себе си с гостоприемството, с аромата от дъхавите гозби и невероятните картини, изваяни от природата.

Забележителности в Родопите

Дяволският мост ( Шейтан кюприя-тур. ) се намира на територията на община Ардино, област Кърджали. Той отстои на 15 км северозападно от гр. Ардино и на 4 км източно от с. Гълъбово, което село е в състава на община Баните, област Смолян. Река Малка Арда, която преминава през село Баните се влива в река Арда, недалеч от Дяволския мост.